Испанският език е лесен за четене и произношение. За разлика от английския и френския език, като цяло, в испанския език се чете това, което се и пише, т.е. колкото букви виждаме, толкова букви четем, разбира се, с някои малки изключения.
ПРОИЗНОШЕНИЕ НА ГЛАСНИТЕ
Гласните в испанския език са пет. Те са:
А, Е, I, О, U
Произнасят се като съответните български гласни – А, Е, И, О, У, но чисто, ясно и отчетливо, без да се потъмняват, което е характерно за българския език. Дори когато гласните се намират в края на думата, те се произнасят също толкова ясно и отчетливо, както в случаите, когато се намират в средата или в началото на думата.
Гласните A, E, O са силни или още широки гласни, тъй като се произнасят с по-широк отвор на устата.
Гласните I, U са слаби или още тесни гласни, тъй като се произнасят с по-тесен отвор на устата.
ПРОИЗНОШЕНИЕ НА СЪГЛАСНИТЕ
Съгласните букви в испанския език, на които съответства един единствен звук са следните:
D [Д];
F [Ф];
J [Х];
L [Л];
M [М];
N [Н];
P [П];
S [С];
T [Т];
Буквите B [бе] и V [уве]
Тези две букви се произнасят еднакво в испанския език:
- Звук [Б]:
⇒ В началото на думата или след съгласните m (в буквосъчетанието mb) и n (в буквосъчетанието nv); Буквосъчетанията mb и nv се произнасят по един и същи начин [mb];
- Звук между [Б] и [В]:
⇒ Когато тези две букви стоят след други съгласни или между две гласни – те се произнасят като устните не се допират плътно една до друга и се възпроизвежда звук съответстващ на нещо средно между звуците [Б] и [В] в българския език. Транскрипцията на този звук е следната: [β]
Буквата C [се]
На тази буква ѝ съответстват 3 различни звука:
- Звук [К]:
⇒ когато след буквата C следват гласните букви a, o, u, т.е. в сричките ca [ка], co [ко], cu [ку];
⇒ когато след буквата C следва съгласна (с изключение на буквата h);
⇒ когато буквата C се намира в края на думата;
- Звук [С]:
⇒ когато след буквата C следват гласните букви e, и i, т.е. в сричките ce [се] и ci [си].
* В по-голямата част от Испания звукът [С] в тези срички се произнася междузъбно като върхът на езика се поставя между горните и долните зъби, но без да се допира плътно до тях, а въздухът преминава между зъбите. Транскрипцията на този звук е [θ].
* В някои части на Испания, както и в цяла Латинска америка, звукът в тези две срички се произнася просто [С]. Транскрипцията на този звук е [S].
- Звук [Ч]:
⇒ В буквосъчетанието ch
Буквата G [хе]
На тази буква ѝ съответстват 2 звука:
- Звук [Г]:
⇒ когато след буквата G следват гласните букви a, o, u, т.е. в сричките ga [га], go [го], gu [гу];
⇒ когато след буквата G следва съгласна;
⇒ когато буквата G се намира в края на думата;
⇒ в следните буквосъчетания:
gue [ге] и gui [ги]; güe [гуе] и güi [гуи];
- Звук [Х]:
⇒ когато след буквата G следват гласните букви e и i, т.е. в сричките: ge [хе] и gi [хи].
Буквата H [аче]
Буквата H в испанския език не се произнася. Тя е единствения писмен знак в испанския език, на който не съответства никакъв звук. Наричат я “няма” буква. Пише се, но не се чете и не се произнася.
Буквата K [ка]
Тази буква се произнася като българския звук [К], но се среща само в думи от чужд произход, т.е. думи, които не са от испански произход.
Буквата L [еле]
Произнася се по-меко от съответния български звук [Л]
Буквата Ñ [енье]
Тази буква съществува само в испанския език.
Произнася се като българския звук “н”, но меко: [Нь].
Буквата Q [ку]
Среща се само в следните буквосъчетания:
que [ке] и qui [ки]
Буквата R [ерре]
- Звук [Р]
Този звук има 2 начина на произношение:
⇒ Когато буквата R се намира в началото на думата, след съгласните l, n и s или в съчетанието rr, звукът [Р] се произнася със силна вибрация на върха на езика.
⇒ В останалите случаи: след съгласна, между две гласни или в края на думата, се произнася като кратък звук [Р] с обикновена вибрация на върха на езика.
Буквата W [уве добле]
Тази буква не принадлежи на испанския език и основно се използва в него за изписване на думи, заимствани от други езици като английски, немски и др. Произнася се [У] или [В] или [Б], в зависимост от произношението на думата в езика, от който произхожда.
Буквата X [екис]
Тази буква също има няколко звукови съответствия:
- Звук [С]
⇒ Когато буквата X се намира в началото на думата
- Звук [КС] или [ГС],
⇒ Когато след буквата X следва съгласна: в Латинска Америка както и в официалния език в Испания. В обикновения език в Испания обаче тя се произнася само като звук [С].
⇒ Когато буквата X се намира между две гласни или в края на думата.
- Звук [Х]
⇒ В някои географски названия или лични имена, México [Мехико], Texas [Техас], Mexía [Мехия]
Буквата Y [йе]
В различните региони и страни тази буква се произнася по различен начин:
- Звук [Джь] или [Й]
⇒ Когато стои в началото на думата или пред гласен звук, буквата Y се произнася или като звук [Джь], близък до звука J в английския или немския език или като звук близък до българското [Й]. Това зависи от съответния регион на Испания.
- Звук [Й]
⇒ Когато буквата Y се намира между две гласни.
⇒ Когато стои в края на думата.
- Звук [И]
⇒ Когато буквата е употребена самостоятелно «y» със значение на съюза “и”, тя се произнася като чист звук [И].
- Звук между [Ж] и [Ш].
⇒ В Аржентина, буквата Y се произнася като българския звук [Ж], но малко по-меко – нещо средно между звуковете [Ж] и [Ш].
Буквата Z [сета]
На тази буква и съответстват 2 звука, отново в зависимост от региона:
- Междузъбен звук [С]
⇒ В по-голямата част на Испания, буквата Z се произнася като междузъбния звук [С], на който отговаря фонемата [θ]. Произношението е същото, както произношението в по-голямата част на Испания на буквата C [се] в сричките ce [се] и ci [си] (виж по-горе).
- Чист звук [С]
⇒ В регионите на Андалусия и Канариас, както и в цяла Латинска Америка, буквата Z се произнася като звука [С].
* Запомнете! В испанския език НЯМА звук [З]!
ПРОИЗНОШЕНИЕ НА БУКВОСЪЧЕТАНИЯТА
CH И LL
Буквосъчетанията CH и LL са били част от испанската азбука, но тъй като всъщност представляват комбинация от две букви, през 2014 г те отпадат от нея. В по-старите речници, те фигурират като самостоятелни букви, но в по-новите, те се намират съответно под буквите C и L.
-
Буквосъчетанието Ch, ch
⇒ Произнася като българския звук [Ч]
-
Буквосъчетанието LL, ll
То има няколко начина на произношение в зависимост от региона:
⇒ Най-разпространеното произношение е като звука [Й]. В комбинация с гласната буква, която следва след нея, се получават съответно звуците [Ю, Я, Йо, Йе]
⇒ В различни региони на Испания и Латинска Америка може да се произнася като мек звук [Джь], [Ж] или [Ш].
⇒ В Аржентина, буквосъчетанието LL се произнася по същия начин като буквата Y – подобно на българския звук [Ж], но малко по-меко, нещо средно между звуковете [Ж] и [Ш].
Вижте също: